Пиша, цяла серия от теми, защото смятам, че японския дух на Юмейхо може да бъде усетен много по-добре, ако разкажа своите впечатления за Япония. Ако кажа, че това е необикновена и завладяваща страна. С много носталгия се сещам за всичко там. Но нека започнем от самото начало. Вече бях решил, че ще се явявам на изпит за 5-ти дан и ми предстоеше пътуване. Единия вариант (по-евтиния) беше през Турция с турските авиолинии. Избрах малко по-скъпия вариант с катарските авиолинии, защото полетът е с голяма продължителност, а от туристическата фирма ме увериха че „Катарците“ имат много комфортни и надеждни самолети и по-високата цена си струва. При подготовката, освен дрехите и бях взел power bank, електрически адаптер и задължително два телефона, както и кредитна карта – Visa, като предварително бях проверил, че мога да правя разплащания с нея в Япония.
Първия ми полет беше София – Доха с катарските авиолинии. Самолета беше полупразен и ако човек би искал имаше възможност да се разположи нашироко и да спи. За съжаление аз се вълнувах твърде много за да спя. След като кацнахме на катарското летище ни взеха с автобус и отидохме в терминала. Терминала на Хоха е нещо грандиозно – много лъскаво и много голямо съоражение, дори в него имаше представителство на Мерцедес. Там за първи път видях хоризонтален ескалатор (вероятно има друг термин) но растоянията между гейтовете са огромни. Всички седалки за чакащи в залите и гейтовете са облицовани с естествена кожа. Между двата полета имаше 6 часа време но исках да съхраня силите си и затова не обикалях много в терминала.
Полетът – 17 часа и 30 мин, кито се превърнаха в 20 часа и 30 мин. Имало някъкъв регионален конфликт над една от страните, над които прелитахме и трябваше да се заобикаля. До мен седнаха двама японци – млади мъже на около 30 години. След като се издигнахме си поръчаха по 2 големи уискита и….заспаха. Явно хора с опит в междуконтиненталните полети. Катарската стюардеса се оказа китайка – много симпатична и мила. Извини се предварително, че това е едва първата седмица и помоли за разбиране. Хранихме се два пъти като основни хранения и през цялото време можехме да поискаме кафе, чай, наторален сок или вино за пиене.