Тук ще посочим две от позите, които Юмейхо специалиста заема при изпълнението на Юмейхо.
Най-често употребяваната позиция е цумадачи (киза) – някой я наричат висока сейза. В началото е неудобна и натоварва връзките на пръстите на краката и глезените, но с практиката, терапевтите я усвояват и започват да се чувстват конфортно в нея.
Сократ е казал „ Нещата, които искаме да научим да правим ги учим докато ги правим“. Ако трябва да перефразирам, единствения начин да се научм да правим цумадачи е да я практикуваме регулярно и всеки път да опитваме да удължаваме времето, което прекарваме в нея. Качествено Юмейхо без владеенето на цумадачи е трудно да се постигне.
Няма да забравя разказа на един от терапевтите С.Х, мой приятел ( името му е широко известно, но не е дал позволение да бъде цитиран, затова запазвам неговата анонимност) – той разказа, как с времето от 3-4-ма на ден клиентите станали 8-9 и в желанието си да помогне на всички, започва на адаптира позицията на работа, за да ускори изпълнението на Юмейхо. След няколко месеца той каза, че е имал толкова много болки в цялото тяло, че не е можел да работи. На свой ред потърсил своя учител, за да се консултира и да получи съвет. Сенсей Божилов го помолил да покаже как работи (не как би трябвало да се работи, а действително как изпълнява Юмейхо в своя кабинет). Станало ясно, че вместо цумадачи (киза) масажиста ползвал сейза, а натискът вместо от таза идва от ръцете и раменния пояс. Ползата е, че изпълняваме същия брой техники за по-кратко време…но на каква цена. Цената е пациента да усеща „остро“ нашия натиск и факта, че тялото на масажиста се претоварва и преуморява. С.Х малко намалил бройката на приетите пациенти и най-важното започнал да изпълнява Юмейхо техниките правилно в цумадачи. Тук историята е с хепиенд, но не винаги е така.